вторник, 2 ноември 2010 г.

Zombie(s)hit

петък, 22 октомври 2010 г.

См(гр)ешно?


От известно време си спомням за различни пасажи, които по един или друг начин са ме вкарвали в интересни размисли и никак не смея да ги представям като пътеводител и най-достоверен поглед над живота, напротив. Самите вникавания и различни аспекти на осъзнаване на един все още незрял и млад човек, макар и непривични може би за съвремения такъв ми се сториха интересни и реших да ги поместя със скицата, която нарисувах малко, след като ги прочетох.


Той не помръдна, когато ме видя, но ме гледаше втренчено и мълчаливо, тъй както и аз него, с тази разлика, че аз го гледах с безмерно учудване, а той без ни най-малко. Напротив, сякаш прозрял ме целия до сетната черта в тия пет или десет секунди мълчание, неочаквано се усмихна и дори тихо и беззвучно се засмя и при все че смехът му бързо премина, светла весела следа от него остана върху лицето му и главно в очите, твърде ясносини, лъчисти, големи, но с отпуснати и леко подпухнали от старост клепачи и заобиколени с безброй ситни бръчици. Този негов смях ми подействува най-силно.
Мисля, че когато човек се смее, в повечето случаи ти става противно да го гледаш. Най-често в смеха на хората проличава нещо просташко, нещо, което като че ли унижава смеещия се, въпреки че той самият почти винаги не знае нищо за впечатлението, което прави. Не знае също тъй, както всички изобщо не знаят, как изглеждат лицата им, когато спят. Лицето на някой човек и когато спи, е умно, а на друг, дори да е умен, по време на сън става доста глупаво и поради това смешно. Не зная на какво се дължи: искам само да кажа, че смеещият се, както и спящият, най-често не знае нищо за лицето си. Извънредно много хора никак не умеят да се смеят.Впрочем тук няма място за умение:това е дарба и то не се създава.Създава се може би само ако човек се превъзпита, ако се развие към по-добро и надмогне лошите инстинкти в характера си: много вероятно е тогава и смехът на такъв човек да може да се подобри.Някои хора напълно се издават чрез смеха си и вие отведнъж узнавате и майчиното им мляко. Дори безспорно умният смях понякога е отвратителен. Смехът иска преди всичко искреност, а къде ти искреност у хората?Смехът иска незлобливост, а хората най-често се смеят злобно.Искреният и незлоблив смях е веселост, а къде ти веселост у хората в наше време и умеят ли те да се веселят?Веселостта на човека е най-издайническата черта, която го разкрива цял целеничък. На някой характер дълго не можете да му хванете края, ала разсмее ли се веднъж човекът от все сърце и не щеш ли, целият му характер лъсва като на длан. Само най-високо и най-благоприятно развитият човек умее да се весели открито, тоест завладяващо и добродушно. Нямам предвид умствено развитите, а характера, целокупното у човека. И тъй, ако поискате да прецените един човек и да опознаете душата му, взрете се не в това как мълчи или говори, или как плаче, или дори да се вълнува от най-благоприятни идеи, а го огледайте най-добре, когато се смее. Хубаво ли се смее един човек, значи е хубав човек. При това обърнете внимание на всички отсенки: не бива например в никакъв случай смехът на човека да ви се види глупав, колкото и да е весел и простодушен. Съзрете ли и най-малък белег на глуповатост в смеха - значи несъмнено човекът е умствено ограничен, пък ако ще и да ви засипва с идеи. Ако пък смехът на човека не е глупав, но самият човек , когато се разсмее, неизвестно защо отведнъж ви стане смешен, макар и малко дори - знайте, че той няма истинско или поне пълно собствено достойнство. Или най-сетне, ако смехът, макар да е открит, все пак, кой знае защо, ви се стори дребнаво блудкав, знайте, че човекът по природа е дребна душа и всичко благородно и възвишено, което сте забелязали преди това у него, е или преднамерено стъкмено, или несъзнателно заимствувано и по-късно този човек непременно ще се промени в отрицателен смисъл, ще се заеме с "полезното", а благородните идеи ще отхвърли без съжаление като заблуди и младежки увлечения.
Тази дълга тирада за смеха помествам тук преднамерено, като жертвувам дори хода на разказа, понеже я смятам за един от моите най-сериозни изводи от живота. И я препоръчвам особено на девойките за женене, които просто вече са готови да се омъжат за избрания човек, но все още се вглеждат в него колебливо и с недоверчивост и не могат да се решат окончателно. И нека да не се смеят на жалкия хлапак, че се бърка с нравоучения в брачния въпрос, от който бъкел не разбира. Но аз разбирам само това, че смехът е най-сигурната проба на душата. Погледнете детето: единствено децата могат да се смеят истински хубаво - и точно за това са обаятелни. Плачещото дете е отвратително за мене, а смеещото се и вселящото се е лъч от рая, откровение от бъдещето, когато човекът ще стане най-после чист и простодушен като дете. И ето че нещо детско и невероятно привлекателно проблесна и в краткотрайния смях на този старец.Веднага отидох при него.

"Юноша" Фьодор М. Достоевски


събота, 18 септември 2010 г.

Културен колапс

Искам да отразя едно интервю на Вера Чалъкова с един от малкото успели и интелигентни артисти у нас режисьорът Явор Гърдев за вестник Труд . Не се сдържам да приложа целия материал с огромна разпаленост и раздразнение. Аз искрено споделям наблюденията му и се надявам колкото може повече хора да прочетат долупоставения текст.
Явор Гърдев: Културата е излишество

- След хита на годината “Козата или коя е Силвия” по Едуард Олби каква нова провокация от Явор Гърдев да очаква театралната публика?

- Засега нова провокация няма да има, тъй като следващото представление ще направя в Москва. За първи път на руска сцена ще се появи пиеса от носителя на “Пулицър” Трейси Летс. Изключително талантлив американски драматург и актьор. Черната комедия “Убиецът Джо” се случва в Тексас, в едно западнало селище от фургони. Спектакълът ще се продуцира от Театъра на нациите, където в началото на годината направих “Методът Грьонхолм” заедно с художника Никола Тороманов и композитора Калин Николов.

- Българският театър губи ли Явор Гърдев?

- Не съм много склонен на патетични обобщения. Не виждам нищо трагично.

- За вас може би не, но за пристрастните ви почитатели...

- Друго е по-важно. България е все по-малко в състояние да извежда театрални проекти с космополитен хоризонт. Тенденцията е да се локализира театралната дейност. Това за мен е проблематично. В период на отваряне на културните пространства българското по-скоро се затваря и в голяма степен това се дължи на маргинализацията на сектора в държавната политическа доктрина. Изкуствата в България са в много тежко положение. В сравнение със съседни европейски страни изкуствата тук търпят в много по-голяма степен удара на глобалната криза и ефекта на маргиналността, към която ги тика постиндустриалното общество. Навсякъде по света територията на публичните разходи за изкуство се свива минимално, но понеже България отслаби културните си институции в прехода, понеже традициите са по-скоро крехки и понеже културата не е особена ценност тук (въпреки че винаги се твърди обратното!) процесът се усеща много по-силно. Този ефект се получава и в други страни, но култури като немската и френската имат силен имунитет, тъй като изкуствата действително са в скалата на споделените ценности. Там защитата се удържа на държавно ниво. В България намаляването на субсидията е съпроводено от риторика, която говори за обратното - че нещата се случват, за да стане по-добре. Единствената устойчива тенденция в този сектор обаче от 20 години насам е постепенното му свиване. Абсолютен песимист съм, че нещата ще се променят в обратна посока. Мисля, че оттук нататък средствата за култура няма да се върнат на по-високи нива. Те ще търпят единствено регрес. Всяко правителство ще казва обратното, но, уви, ще върши това.

- Но сте съгласен, че системата трябва да се промени. От каква реформа се нуждае театърът?

- Съгласен съм, разбира се. Не реформа се провежда обаче, а съкращение на средствата. Реформа в случая е евфемизъм. Това название се употребява, за да се внесе позитивен дух. Откакто съм в този бранш, винаги съм бил реформистки настроен и винаги съм искал нещата да се оптимизират. Защото на административно ниво българският театър действа по много демодиран начин. Секторът обаче е оставен на доизживяване и никой с добра квалификация не би отишъл да работи за такива пари в театрите например. Естетиките все повече се диктуват от пазара, което обратно на общата икономическа логика понижава качеството им. Изкуствата са парадоксална сфера. В тях принципът за повишаване на качеството поради по-широко търсене не е задължително валиден. Това е другият принципен конфликт, тъй като в основата на философията на тази реформа много ясно и категорично стои пазарният принцип. Заявява се, че ценно в театъра е това, което най-лесно се продава. Следователно с публични средства трябва да се подкрепя това, което най-лесно се продава. Това е уникален принос в световната културна политика. В нито една европейска държава това не може да бъде артикулирано политически, без да предизвика опустошителен смях. Тук държавата се грижи за устойчивото развитие на сектора не повече, отколкото бизнесмен с ланец за глобалното затопляне.

- Министърът би ви отговорил: разберете, в криза сме.

- Много добре разбирам, че е криза, но става дума за фундаментален проблем в разбирането. Защото държавата в европейските случаи стои именно, за да защитава националната култура от процесите на глобализацията, които я изтикват в зоната на чисто пазарното действие. Това е част от държавния суверенитет. Да се казва от едно правителство, че културата ще бъде подведена изцяло под пазарен принцип, такава политика никъде в Европа няма. Нашата страна е флагман. Това е толкова крайно дясно, че почти е захапало опашката на крайно лявото. Ето, моите политически възгледи например общо взето имат тенденция към консерватизъм във фискалната сфера и либерализъм в социалната, т. е. смятам, че контролът върху разходите трябва да е оптимален и те да се управляват разумно. Но в момента в театрите под мениджмънт се разбира стопирането на работата заради ограничения в разходите. А в ситуация, в която се обявява, че няма да има дейност, не може да има никакво развитие. Според мен такъв тип философия на реформата извършва единствено и само едно - без да го заявява публично, признава, че този сектор няма ценност и че е на доизживяване. Ако кажем например, че най-хубавата музика е тази, която най-лесно се продава, държавата на секундата трябва да затвори всички филхармонични оркестри и да започне мащабно да дотира чалга индустрията. Ролята на европейския тип държава е да отстоява зони на културна традиция, иновативни естетики и критична идейност, които са отвъд тежненията на директната комерсиалност. И е пълен абсурд държавата да стимулира самата тази комерсиалност. Защото тя и така добре живее от собствения си пазар и се издържа от него. Въпросът е в това имаме ли ние съгласие или нямаме, че някои сфери в обществото не съществуват според пазарния принцип. Очевидно нямаме съгласие. Всички аспекти на живота постепенно се експроприират и влизат в унифициращата и тотализираща рамка на универсалната икономическа логика, докато на финала на този процес културата не се окаже един от опитомените сектори на индустрията. Секторът “забавление”. Когато изкуствата бъдат изцяло изтласкани в този сектор, в тази пазарна ниша, обществото вече няма да има никакъв критически имунитет.

- Но не сте ли съгласен, че реформата ще даде възможности на свободния артист?

- Ще даде, но върху намалена бюджетна рамка. Да, сякаш ще преодолеем уравниловка, която е несправедлива, и може би тези, които работят повече, вече ще получават повече от тези, които работят по-малко, но, забележете, всичко това ще се случи в рамката на постоянно намаляващ общ бюджет за сферата. Като цяло държавата отново е в настъпление срещу сектора. Тя казва: Вижте, нас вече не ни интересува дали вие ще си разпределяте парите по социален принцип, или ще ги разпределяте според това кой работи повече и кой по-малко. Важното обаче е да изхарчите по-малко пари. Тоест ние не възнамеряваме да инвестираме повече пари във вас, а напротив, възнамеряваме постепенно да оттегляме инвестицията си, защото мислим, че тя е безполезна. Правителството, разбира се, не казва това, но това прави.

- Неотдавна по повод предстоящата реформа цитирахте “Крал Лир”: “Не давай на човека нищо друго освен необходимото в живота и той ще заживее като скота.” В такава ситуация ли сме сега?

- В тази ситуация сме отдавна. Сега просто се изостря. Може би, за да се оттървем от илюзиите. Защото това кое е ценно за едно общество се вижда в момент, когато обществото е затруднено икономически. Тогава то решава кое е важно и кое - не. И ето, то решава. Така илюзиите отпадат, а публичните риторики лъсват в манипулативната си нелепост.

Културата, изкуствата са по принцип излишества. Ако се приложи еснафска гледна точка към въпроса, тогава без тях определено може. Няма какво да си кривим душата. И Шекспир поставя именно този проблем, говорейки чрез устата на крал Лир - когато се лишим от всичко, без което можем, тогава има два варианта: или да станем светци, или да станем скотове. В 99 процента от случаите се случва второто. Тази философия, проведена докрай към едно общество, е по-скоро съсипваща, тъй като по-голямата част от хората ще се окажат в плен на втория вариант.

- Възможно ли е да се завърне мизерията в киното с 1-2 филма годишно? Провали се например стартът на втория ви филм “Цинкограф” поради неуредено финансиране...

- Не, той не се е провалил. Случи се това, което обикновено се нарича календарен конфликт, когато човек работи с две-три годишен план напред и има програмирани ангажименти. “Цинкограф” трябваше да се снима това лято и да бъде завършен до края на годината. Не можа да се случи по причини от бюджетен характер. Наложи се проектът да бъде отложен с една година. Аз обаче вече имах договореност през следващата година да работя по кинопроект в Русия, който от своя страна е вързан с календарни планове и графици на руски актьори, които също работят с програмирани занапред ангажименти. “Цинкограф” е проект, който претърпя дълго развитие и определено ще се снима, но вече едва ли от мен.

- Гледали ли сте напоследък филм, който да ви е разтърсил, да ви е накарал да се замислите дали да се занимавате с кино?

- Последният ми много голям киноспомен е “Антихрист”. Тази година в Кан също имаше впечатляващи филми, но не чак толкова разтърсващи. Докато Ларс фон Трир остава в състояние да ме разтърсва всеки път. Разбира се, докато не се яви някакво изключение, но такова засега не се е явило.

- Какво мислите за нашумялата идея на министъра избрани творци да получават ордени плюс месечна премия към пенсията?

- Всяка идея за подкрепа на хората в тази възраст не е лоша. Но лично аз вярвам на процедури, които се основават на дългосрочен и рационален план. За тази цел има икономически механизми, които биха могли да осигурят една такава пенсия още докато човек работи. Знаете много добре как толерирането на едни хора за сметка на други се посреща в малките традиционни общества, особено в Югоизточна Европа. Става ад и за тези, които не са получили ордена, и за тези, които са го получили. И двете страни моментално ще са готови да си нанесат тежки рани и да се оскърбят публично. В крайна сметка уважението за избраните ще се превърне в тяхно унижение. Така обикновено става в нашия край, където всякаква форма на толериране и утвърждаване на авторитет е съпроводена от мигновен публичен линч. Не съм видял в България на някого да не му е излязло през носа, че е направил нещо хубаво. Или даже, че е направил въобще нещо... Харесването, за демократичен баланс, винаги е съпроводено от тикане на физиономията в калта. И двете - в истеричен ключ. В нашето малко и не съвсем уютно общество твърде дълго вече живеем в режим на взаимно огорчение един от друг, от самия факт, че ни има един до друг. Затова такъв преференциален тип пенсионна политика ми се струва взривоопасен. Понеже твърде силно ще раздразни комплекса за малоценност у тези, които няма да получат, и чувството за вина у онези, които ще получат.

понеделник, 9 август 2010 г.

RealFlow-Entr'acte

понеделник, 2 август 2010 г.

Water drops dance

четвъртък, 22 юли 2010 г.

Някои неща...малко или много творчески

Хем изведнъж зъбът ме преряза днес, хем отбелязвам сериозно навлизане в зоната на чичаците. Благодаря на всички за поздравите и RESPECT!

Случайно или не, днес реших да публикувам материал от проект, който не можах да представя по-рано по различни причини. Сега го прилагам с различни допълнения, правени скоро и не толкова скоро.











понеделник, 19 юли 2010 г.

New dimension for inspiration

Ефектно и силно въздействащо.Способно да те отведе навсякъде и да открие врати към нови светове!
Човешкото съзнание е напоено със страст към различни средства разбиващи сивотата на ежедневието и също така податливо на всевъзможни илюзорни похвати.До къде могат да доведат те?Дали има някакъв край на изкуството, както историята за черния квадрат на бяло поле и белия на черно?
Със сигурност това не е от вчера, но просто исках да споделя какво е бъдещето на сценографията и дизайна на среда според мен!
Enjoy!

сряда, 23 юни 2010 г.

The ecstasy of moment

Same time
Next year

четвъртък, 3 юни 2010 г.

20 years of reconstructing in amazing shots

Amsterdam Osdorp from The QBF on Vimeo.

понеделник, 19 април 2010 г.

Gone with the dream

сряда, 17 март 2010 г.

Човешко


18-ти септември



Душице Варвара Алексеевна,


Днешния ден в нашата къща се случи безкрайно тъжно,съвсем необяснимо и неочаквано събитие. Нашият клет Горшков(трябва да ви кажа душице) го оправдаха напълно. Решението било излязло отдавна, а днес той ходил да чуе окончателната резолюция.делото му приключило твърде щастливо за него. Каквато там вина имал за нехайство и недоглеждане - всичко му опростили напълно. Присъдили да се изземе в негова полза от търговеца бая голяма сума пари, тъй че и положението му е вече къде по-добро, и честта му е измита от петното, и всичко потръгна - с една дума, доживя най-пълно изпълнение на желанието си.Прибра се той днес в три часа. Не изглеждаше никак добре, пребледнял като платно, устните му треперят, а той се усмихва - прегърна жена си, децата. Ние отидохме всички вкупом да го поздравим. Той много се трогна от постъпката ни.Кланяше се на всички страни, стисна на всеки по няколко пъти ръката. На мене даже ми се стори, че като да беше пораснал и се поизправил, че и очите му май вече не сълзят. Толкова беше развълнуван горкият. Две минути не го сдържаше на едно място;взимаше каквото му паднеше, после пак го оставяше, все току се усмихваше и се кланяше, сядаше, ставаше, пак сядаше, един господ знае какво приказваше - "честта ми-вика, - моята чест, доброто ми име, децата ми" - и как само го казваше!Даже заплака. И от нас повечето се просълзиха. Ратазяев, изглежда, искаше да го окуражи и му рече: "Топли ли те, драги, честта, щом не слагаш залък в уста; парите, драги, парите са най-важното; за тях трябва да благодарите на бога!" - и взе, че го потупа по рамото. Стори ми се, че Горшков се докачи, тоест не че изрази открито недоволствието си, а само погледна някак странно Ратазяев и свали ръката му от рамото си. Такова нещо не беше правил преди, душице! Впрочем има различни характери. Ето аз например при такава радост нямаше да се покажа горделивец; тъй де, скъпа моя, то понякога и по-дълбоко се поклониш, и унижение проявиш не от друго, ами в пристъп на душевна доброта, понеже ти е прекалено меко сърцето...но впрочем не е за мене думата!"Да - каза, - и парите са хубаво нещо; слава богу, слава богу!..." И после, през цялото време, докато бяхме у тях, все повтаряше: "Слава богу, слава богу!..." Жена му заръча по-изискан и по-обилен обяд.Хазайката лично им го сготви.Хазайката ни е горе-долу добра жена. А до обяда Горшков все не го сдържаше на едно място. Отбиваше се във всички стаи - и канен, и неканен. Просто влезе, усмихне се, поседне на някой стол, да каже нещо, понякога и нищо не каже - и си отиде. При мичмана даже взе картите; веднага го взеха за четвърти. Той поигра, поигра, обърйа в играта нещо съвсем глупаво, изигра три-четири ръце и се отказа. "Не - каза, - аз просто тъй, само ей тъй" - и се махна от тях. Срещна ме мене в коридора, хвана ми двете ръце, погледна ме право в очите, ама някак странно; стисна ми ръката и си отмина и все се усмихваше, като мъртъв. Жена му плачеше от радост; толкова весело беше всичко у тях, празнично. Подир малко обядваха. А след обяда той казал на жена си: "Виж какво, душко, аз малко ще полегна" - и се изтегнал на кревата. Извикал дъщеря си, сложил ръката на главичката и и дълго галил детето по главата. После пак се обърнал към жена си: "Ами Петенка?Нашият Петя, рекъл, Петенка?..."Жена му се прекръстила и му отговаря, че той нали умря. "Да, да, знам, всичко знам, Петенка е сега в царството небесно. " Жена му гледа, че той не е на себе си, че събитието го е потресло съвсе, и му казва: "Да беше поспал, миличък." - "Да, добре, аз сега...аз мъничко..." - обърнал се на другата страна, полежал малко, после пак се извърнал, искал да каже нещо. Жена му не го чула добре, попитала: "Какво има , приятелю?"А той не отговаря. Тя почакала-ех, рекла си, заспал е, и отишла за малко при хазайката. След около час се върнала - гледа, мъжът и още не се е събудил и лежи, не помръдва. Тя решила, че спи, и седнала да прави нещо. Разказва, че работила към половин час и така потънала в мисли, че даже не помни за какво е мислила, каза само, че забравила за мъжа си. Но изведнъж се сепнала от някакво тревожно чувство и преди всичко я поразила гробната тишина в стаята. Погледнала към кревата и видяла, че мъжът и лежи все в същото положение. Приближила се към него, дръпнала одеялото, гледа - а той вече изстинал - умрял, душице; умря Горшков, внезапно умря, като ударен от гръм! От какво умря - един господ знае. Бях така поразен, Варенка, че и досега не мога да се опомня. Не ми се вярва някак човек да може така внезапно да умре. Какъв нещастник, какъв клетник е този Горшков! Каква съдба, ах, какв съдба!Жена му плаче и е толкова уплашена. Момиченцето се завряло в едно кьоше. Такава суматоха е у тях; медицинско следствие ще има...такова нещо май чух. А ми е жал за него, така ми е жал! Тъжно е, като си помисли човек, че то наистина не си знаеш ни деня, ни часа...Отиваш си ей тъй, за едното чудо...


Ваш Макар Девушкин
Из "Бедни хора" Ф. М. Достоевки

понеделник, 22 февруари 2010 г.

67 години от битката при Сталинград-какво трябва да помним!


Съвсем на скоро прочетох интересен пост по случай 67 години от битката при Сталинград и с известно закъснение искам да отговоря с цитат.Достатъчно силно ми въздейства и не се сдържах да приложа текста написан от Ерих фон Манщайн.Сами вижте!


"Пътниче, кажи на спартанците, че ний тук паднахме, верни на повелята..."

Тези стихове, донесли вестта за героизма на защитниците на Термопилите и смятани оттогава за песен на песните за храбростта, верността и дълга, никога няма да бъдат изсечени върху камък край Сталинград, града на Волга, в памет на жертвите от загиналата там 6-а армия.

Над забравените следи на загиналите, умрели от глад и замръзнали германски войници никога няма да бъде изправен кръст, няма да бъде положен надгробен паметник.
Но паметта за техните неописуеми страдания и смърт, за тяхната безпримерна храброст, преданост и вярност към дълга ще надживее времето, когато отдавна ще са замлъкнали триумфалните крясъци на победителите, когато ще затихнат стоновете на страдалците, а гневът на разочарованите и ожесточените ще бъде напълно забравен.
Дори тази храброст да е била напразна, дори да е била вярност към човек, който не е разбрал нейната същност и не би могъл да и отговори със същото, дори изпълнението на дълга да е водело до гибел или плен - такава служба на дълга ще остане песен на песните на германския боен дух!Оня войнишки дух, който днес вече го няма и изглежда отживелица в този век, когато може от безопасно разстояние да бъдат изпратени атомни бомби, способни да унищожат всякакъв живот.Този героизъм обаче също е достоен за овековечаване, както някога са били посветени стиховете.Жертвата може да се окаже напразна, ако е принесана в името на изгубена кауза, а верността-безсмислена, ако е била към режим. който не е бил в състоянние да я оцени.Верността към дълга може да се окаже погрешна, ако основанията и излязат фалшиви.И все пак остава етичната ценност на тези убеждения, заради която войниците на 6-та армия изминаха своя жертвен път докрай.

Вероятно някога някой истински писател ще успее да опише героизма на германската 6-та армия.Но страданията и гибелта на германските войници са прекалено свещени, за да бъдат превръщани в сензационен ужас, да се използват като източник на съмнителни разобличения или възможност за политически спор.Перото на онзи, който би искал да принесе дан в историята на тази трагедия, трябва да бъде движено от благоговение, а не от омраза.Онзи, който подобно на мен е участвал в Сталинградската битка, намирайки се на отговорен пост-макар и отвън и без да има възможност да окаже някакво влияние върху нея-онзи, в чиито гърди бие сърцето на войник, не би осквернил с празни думи смъртния път на героите от Сталинград.На тази трагедия не съответстват нито гръмките фрази нито фалшивия глас на омразата.Авторът ще се задоволи с обективно изложение на онова, което би могъл да каже от своя гледна точка и което би могъл да оцени реалистично.Той ще предостави крайната присъда на историята,уверен, че тя ще бъде справедлива най-малко към ония, които изминавайки този горчив път,също бяха сигурни, че историята ще осъди заблудите, грешките и пропуските, но и че ще прокълне само ония, които са нарушили повелята за вярност, която би трябвало да спазва и онзи, който изисква нейното изпълнение.

Не бих се заел да описвам страданията и сраженията на 6-та армия, в които служебният ми дълг ми попречи да участвам.Тук няма да засягам човешката страна натрагедията,страданията,отчаянието или ожесточението и смъртта на тези хора;страха, грижите и скръбта на близките им през онези дни.Но не защото аз, моите другари, както и всички които тогава се сражаваха за спасението на 6-та армия, не осъзнавахме всекидневно и всекидневно тези ужаси.Освен онези, които тогава вървяха по жертвения път при Сталинград, и техните скъпи близки в родината, никой не бе преживял, нито изстрадал човешката страна на тази трагедия така дълбоко както нас, докато до последна възможност се опитвахме да помогнем на нашите другари.

Ерих фон Манщайн

четвъртък, 4 февруари 2010 г.

Стереоскопично и леко различно

Направих първи опити в сферата на 3D изображенията или по-точно стереоскопични видими със необходимите за това стерео очила.Една още по-необятна материя, но все по-често приковаваща вниманието ми.

Разработваме анимационен филм, който има голяма вероятност да бъде направен за 3D кино, но за него ще говоря повече, като му дойде времето.

Ето един пример в кратка секвенция и статично изображение.За да усетите ефекта разбирасе са нужни необходимите 3D очила.






И едно допълнение, което не е за 3D, но определено оправда очакванията ми за Vue и невероятните среди, които може да създава!


събота, 30 януари 2010 г.

Източни прогреси

Намерих за удачно да споделя няколко момента описващи интересни факти от източния фронт в книгата "Проиграни победи"
Ние не се бавехме дълго с търсенето на места за квартируване.Във Франция на всяка крачка имаше малки и големи замъци.На изток малките дървени къщички не привличаха с нищо, особено като се има предвид, че там винаги присъстваха дребни "домашни животинки".

Един път мъчително бавно се движехме в състава на колона от 3 мотодивизии по тесен път, който не ни даваше никаква възможност за изпреварване.Движехме се в плътен облак от прах.Пред радиатора виждахме единствено силуета на предната кола или стоповете и, които предвидливо се включваха, когато трябва.При кръстовището до едно от селата се бе създало задръстване.Облакът прах се слегна и бавно се разсейваше.Пред нас видяхме две съветски бронирани коли.Те вече отдавна, без нищо да подозират, се движеха в нашата колона.За наше щастие техните екипажи, забелязали къде се намират, бяха шашнати не по-малко от нас.Ако бяха проявили съобразителност, можеха да открият огън по нас с всичките си оръжия.Обаче те с виещи мотори свърнаха наляво и отпрашиха по страничния път.

Следващият път, при една ужасяваща жега, черни от праха като негри, страховито уморени, ние пристигнахме в щаба на 8-а танкова дивизия.Докато командирът ни докладваше обстановката, офицерът от щаба на дивизията майор Берендсен, между другото бивш прекрасен офицер от танковите войски , ми подаде бутилка с френски коняк в кофичка с лед.Откъде можеше в такава жега да се намери лед?каза се, че сапьорната рота, строейки нов подход към моста, разкопала голям хълм, който всъщност бил засипана с пръст ледена планина-складът с лед на млечната ферма.Вероятно конякът никога не ми е бил толкова вкусен, както тогава.

Няколко дни по-късно пътувахме през обгърнатото от адски пламъци градче Солци.Изведнъж от гъстия дим право пред нашия автомобил се появи някакъв руснак.Той влачеше малка каручка, натоварена със сандъчета, в които блестяха половинлитрови бутилки водка, происведена в държавния спиртен завод.Очевидно той ги бе "спасил" от държавния склад и решил, че ще е полезно, ако плати и на нас нужния данък във вид на сандъче водка.Рядко ни бяха оказвали такъв възторжен прием при нашите завръщания в КП, както когато докарахме тези бутилчици с водка и ги раздадохме.Трудно е да си представи човек каква голяма роля имат тези малки радости по време на фронтовия живот.

Ерих фон Манщайн

неделя, 24 януари 2010 г.

Disposable drawings

Наскоро попаднах на една отдавна търсена от мен книга - "Проиграни победи" на фелдмаршал Ерих Фон Манщайн, или както я знаех от по-рано "Изгубени победи". Един уникален разказ за Втората световна война през погледа на един от най-талантливите военни стратези, които световната военна история помни.

Рисунка от 2001-ва

Спомням си преди години, когато в търсене на военна литература и достоверни източници на информация за развитието на бойните действия и политическите взаимоотношения между враждуващите страни, винаги попадах на записки и описания на съветски генерали или американски писатели. Разбира се има голяма доза истина в много от техните разкази и оценки, но без съмнение едните повлияни от болшевишкия диктат, а другите от обичаен еврейски натиск и зависимост, преувеличават и не по-малко изкривяват историческите факти. Свикнали сме да гледаме и слушаме обичайните истории от филмите на BBC, Discovery, History Channel и др. Никога не е трудно да предвидим до къде ни водят те и кой ще бъде обичайния "the bad guy" нали?







Рисунки 2001-ва/2002-ра


Реших да се върна към една моя история в картинки от преди почти 10 години, която изрисувах и вместих мой текст, базиран на различни литературни източници. Тогава разбира се, не бях чел "Изгубени победи", но от тук от там се опитвах да не се влияя от червената литература или да извличам моменти, които носят достоверна информация и съвпадат с други източници описващи по-важните сражения.Спомних именно какво ме провокира и не като историк , а като художник да мина през интересните събития и да изградя мои композиции, които могат да бъдат възприети дори като кадри от филм или просто композиции и изображения неповлиани от други документални филми.Без възвеличавам или принизявам някоя от враждуващите страни просто исках да го направя, като интерес към съвършената стратегия на Вермахта , който независимо от медийните публикации и манипулации заслужава своето уважение!


Рисунка 2001-ва

Рисунка 2002-ра



Последната която направих , след като прочетох историята на Манщайн за Полската кампания

24.01.2010

понеделник, 18 януари 2010 г.

Attitude



Remember how the good moments used to taste

Like they always do

There's no time to waste



сряда, 13 януари 2010 г.

Подготовка и преподготовка


Предполагам е рано за посевни препоръки и съвети за пролетна обработка на почвата, но текстът ще си стои тук и може просто да ни напомня какво е най-важно и какво може да оставим на майката природа. Или да бъде просто като наръчник къде и кога трябва да се оре дълбоко, а също така и прави едно представяне на различни видове уреди за въпросните цели.
След като снежко е покрил къде повече, къде по-малко и къде хич, почвата е успяла да запази много специфична и ценна влага. В зависимост от снежната покривка разбира се, а тази зима не е от най-снежните, поне засега. За нещастие на земеделеца под нея запазват семената си и редица плевели, които не толерират особено самата обработка, целяща основно да подготви средата за нов плодороден живот, а в същото време небрежно посичаща постоянно надигащите им се и щръкнали, като чорбаджийски фесове глави. Независимо от това, разумният земеделец трябва да мисли предимно за реколтата, а не за всевъможната плевелна популация.


Обикновено през пролетта, щом стане възможно обработването на почвата обикновено се култивира и бранува или се грапи с глебло. В зависимост от площта и терена се препоръчват различни по мащаб и функции селскотопански машини и сечива. Разбира се, според възможностите на стопанина, но не винаги по-скъпата техника допринася по качествена култура.Особено важни са подходът и отношението към земята. Към плода. Целта все пак е с тази обработка да се намали изпаряването на почвената влага, богата на минаерални соли, като по този начин се ускорява и затоплянето на почвата.
При по-леките и рохкави почви може да се пристъпи към засяване или разсаждане на ранните и по-студоустойчиви зеленчукови растения веднага след пролетното брануване; при по-топлолюбивите се налага повече от едно култивиране или брануване, докато се затопли времето за сеитбата или разсаждането им.




По-тежките и свързани почви през пролетта се изорават или се прекопават на дълбочина 15-18 см (около 3/4 от есенната обработка) известно време след брануването или грапенето, когато почвената влага е намаляла.След изораването почвата отново се бранува или се грапи, за да се запази запасът от почвена влага и да се създадат по-благоприятни условия за сеитба и разсаждане.

Тук ще представя редосеялки, които грабнаха окото и вниманието ми..

VITASEM - механични навесни редосеялки



Навесните редосеялки VITASEM могат да се използват самостоятелно и ли в комбинация. Кутията със семена е разположена близо до рамката за навесни машини и по то зи начин центърът на тежестта е силно напред и така не се натоварва хидравликата на трактора.


Работни ширини 2,50 до 4,0 m
Модели: VITASEM 250, 300, 400





VITASEM - механични навесни редосеялки
Механичните редосеялки VITASEM A се сглобяват и
разглобяват бързо и лесно. При работа сеялката се опира винаги направо на валяка. По този начин ротационната брана може да се движи свободно. По желание един хидравличен бутален цилиндър наклонява редосеялката над уреда обработващ почвата – за по-добро разпределяне центъра на тежестта спрямо трактора.
Работни ширини 2,50 до 4,0 m

Модели: VITASEM A 251, 301, 401

AEROSEM - пневматична навесна редосеялка
Пневматичните навесни редосеялки се сглобяват бързо и лесно. Бързо свързващият се прикачен триъгълник с бързо действащо затварящо устройство представлява сигурна връзка. Резервоарът за семената за посев е така
разположен, че тежестта да бъде по-близко до трактора.
Работни ширини: 3,0 до 6,0 m.
Модели: AEROSEM 300, 400, 3000, 4000, 4500, 5000, 6000




AEROSEM F - Машини с преден резервоар(Определено най-оптималното и ефективно според мен!)
Машините с преден резервоар за равномерно разпределяне на товара и по-малък разход на мощност (20%). Надстрояване на бързосвързващите системи. В задната част на трактора се намират разпределителната глава,тръбитезасемена,сеялковата шина и системата за работните органи. Височината на пълнене на кутията за семена е само 128 cm.
Работни ширини: 5,0 и 6,0 m.
Модели: AEROSEM F 5000, 6000


Спомням си времената, когато в местното ТКЗС се събираха 20-на женици на една сеялка и трябваше да пускат равномерно и внимателно. Е, сега определено не е така и може с удоволствие да ползваме съвременните технологии. Да внимаваме, защото каквото посеем - това ще пожънем и моментът не е за пренебрегване.

До пролетта има време за много неща, както и за въпроси към мен. Винаги готов със съвет и препоръка.

събота, 9 януари 2010 г.

The Third & The Seventh-Alex Roman

С възхищение и благородна завист не мога да не споделя това видео на Алекс Роман, от което само мога се уча.
Вижте сами!

The Third & The Seventh from Alex Roman on Vimeo.