67 години от битката при Сталинград-какво трябва да помним!

Съвсем на скоро прочетох интересен пост по случай 67 години от битката при Сталинград и с известно закъснение искам да отговоря с цитат.Достатъчно силно ми въздейства и не се сдържах да приложа текста написан от Ерих фон Манщайн.Сами вижте!

"Пътниче, кажи на спартанците, че ний тук паднахме, верни на повелята..."

Тези стихове, донесли вестта за героизма на защитниците на Термопилите и смятани оттогава за песен на песните за храбростта, верността и дълга, никога няма да бъдат изсечени върху камък край Сталинград, града на Волга, в памет на жертвите от загиналата там 6-а армия.

Над забравените следи на загиналите, умрели от глад и замръзнали германски войници никога няма да бъде изправен кръст, няма да бъде положен надгробен паметник.
Но паметта за техните неописуеми страдания и смърт, за тяхната безпримерна храброст, преданост и вярност към дълга ще надживее времето, когато отдавна ще са замлъкнали триумфалните крясъци на победителите, когато ще затихнат стоновете на страдалците, а гневът на разочарованите и ожесточените ще бъде напълно забравен.
Дори тази храброст да е била напразна, дори да е била вярност към човек, който не е разбрал нейната същност и не би могъл да и отговори със същото, дори изпълнението на дълга да е водело до гибел или плен - такава служба на дълга ще остане песен на песните на германския боен дух!Оня войнишки дух, който днес вече го няма и изглежда отживелица в този век, когато може от безопасно разстояние да бъдат изпратени атомни бомби, способни да унищожат всякакъв живот.Този героизъм обаче също е достоен за овековечаване, както някога са били посветени стиховете.Жертвата може да се окаже напразна, ако е принесана в името на изгубена кауза, а верността-безсмислена, ако е била към режим. който не е бил в състоянние да я оцени.Верността към дълга може да се окаже погрешна, ако основанията и излязат фалшиви.И все пак остава етичната ценност на тези убеждения, заради която войниците на 6-та армия изминаха своя жертвен път докрай.

Вероятно някога някой истински писател ще успее да опише героизма на германската 6-та армия.Но страданията и гибелта на германските войници са прекалено свещени, за да бъдат превръщани в сензационен ужас, да се използват като източник на съмнителни разобличения или възможност за политически спор.Перото на онзи, който би искал да принесе дан в историята на тази трагедия, трябва да бъде движено от благоговение, а не от омраза.Онзи, който подобно на мен е участвал в Сталинградската битка, намирайки се на отговорен пост-макар и отвън и без да има възможност да окаже някакво влияние върху нея-онзи, в чиито гърди бие сърцето на войник, не би осквернил с празни думи смъртния път на героите от Сталинград.На тази трагедия не съответстват нито гръмките фрази нито фалшивия глас на омразата.Авторът ще се задоволи с обективно изложение на онова, което би могъл да каже от своя гледна точка и което би могъл да оцени реалистично.Той ще предостави крайната присъда на историята,уверен, че тя ще бъде справедлива най-малко към ония, които изминавайки този горчив път,също бяха сигурни, че историята ще осъди заблудите, грешките и пропуските, но и че ще прокълне само ония, които са нарушили повелята за вярност, която би трябвало да спазва и онзи, който изисква нейното изпълнение.

Не бих се заел да описвам страданията и сраженията на 6-та армия, в които служебният ми дълг ми попречи да участвам.Тук няма да засягам човешката страна натрагедията,страданията,отчаянието или ожесточението и смъртта на тези хора;страха, грижите и скръбта на близките им през онези дни.Но не защото аз, моите другари, както и всички които тогава се сражаваха за спасението на 6-та армия, не осъзнавахме всекидневно и всекидневно тези ужаси.Освен онези, които тогава вървяха по жертвения път при Сталинград, и техните скъпи близки в родината, никой не бе преживял, нито изстрадал човешката страна на тази трагедия така дълбоко както нас, докато до последна възможност се опитвахме да помогнем на нашите другари.

Ерих фон Манщайн