събота, 30 януари 2010 г.

Източни прогреси

Намерих за удачно да споделя няколко момента описващи интересни факти от източния фронт в книгата "Проиграни победи"
Ние не се бавехме дълго с търсенето на места за квартируване.Във Франция на всяка крачка имаше малки и големи замъци.На изток малките дървени къщички не привличаха с нищо, особено като се има предвид, че там винаги присъстваха дребни "домашни животинки".

Един път мъчително бавно се движехме в състава на колона от 3 мотодивизии по тесен път, който не ни даваше никаква възможност за изпреварване.Движехме се в плътен облак от прах.Пред радиатора виждахме единствено силуета на предната кола или стоповете и, които предвидливо се включваха, когато трябва.При кръстовището до едно от селата се бе създало задръстване.Облакът прах се слегна и бавно се разсейваше.Пред нас видяхме две съветски бронирани коли.Те вече отдавна, без нищо да подозират, се движеха в нашата колона.За наше щастие техните екипажи, забелязали къде се намират, бяха шашнати не по-малко от нас.Ако бяха проявили съобразителност, можеха да открият огън по нас с всичките си оръжия.Обаче те с виещи мотори свърнаха наляво и отпрашиха по страничния път.

Следващият път, при една ужасяваща жега, черни от праха като негри, страховито уморени, ние пристигнахме в щаба на 8-а танкова дивизия.Докато командирът ни докладваше обстановката, офицерът от щаба на дивизията майор Берендсен, между другото бивш прекрасен офицер от танковите войски , ми подаде бутилка с френски коняк в кофичка с лед.Откъде можеше в такава жега да се намери лед?каза се, че сапьорната рота, строейки нов подход към моста, разкопала голям хълм, който всъщност бил засипана с пръст ледена планина-складът с лед на млечната ферма.Вероятно конякът никога не ми е бил толкова вкусен, както тогава.

Няколко дни по-късно пътувахме през обгърнатото от адски пламъци градче Солци.Изведнъж от гъстия дим право пред нашия автомобил се появи някакъв руснак.Той влачеше малка каручка, натоварена със сандъчета, в които блестяха половинлитрови бутилки водка, происведена в държавния спиртен завод.Очевидно той ги бе "спасил" от държавния склад и решил, че ще е полезно, ако плати и на нас нужния данък във вид на сандъче водка.Рядко ни бяха оказвали такъв възторжен прием при нашите завръщания в КП, както когато докарахме тези бутилчици с водка и ги раздадохме.Трудно е да си представи човек каква голяма роля имат тези малки радости по време на фронтовия живот.

Ерих фон Манщайн

1 коментар: