сряда, 17 март 2010 г.

Човешко


18-ти септември



Душице Варвара Алексеевна,


Днешния ден в нашата къща се случи безкрайно тъжно,съвсем необяснимо и неочаквано събитие. Нашият клет Горшков(трябва да ви кажа душице) го оправдаха напълно. Решението било излязло отдавна, а днес той ходил да чуе окончателната резолюция.делото му приключило твърде щастливо за него. Каквато там вина имал за нехайство и недоглеждане - всичко му опростили напълно. Присъдили да се изземе в негова полза от търговеца бая голяма сума пари, тъй че и положението му е вече къде по-добро, и честта му е измита от петното, и всичко потръгна - с една дума, доживя най-пълно изпълнение на желанието си.Прибра се той днес в три часа. Не изглеждаше никак добре, пребледнял като платно, устните му треперят, а той се усмихва - прегърна жена си, децата. Ние отидохме всички вкупом да го поздравим. Той много се трогна от постъпката ни.Кланяше се на всички страни, стисна на всеки по няколко пъти ръката. На мене даже ми се стори, че като да беше пораснал и се поизправил, че и очите му май вече не сълзят. Толкова беше развълнуван горкият. Две минути не го сдържаше на едно място;взимаше каквото му паднеше, после пак го оставяше, все току се усмихваше и се кланяше, сядаше, ставаше, пак сядаше, един господ знае какво приказваше - "честта ми-вика, - моята чест, доброто ми име, децата ми" - и как само го казваше!Даже заплака. И от нас повечето се просълзиха. Ратазяев, изглежда, искаше да го окуражи и му рече: "Топли ли те, драги, честта, щом не слагаш залък в уста; парите, драги, парите са най-важното; за тях трябва да благодарите на бога!" - и взе, че го потупа по рамото. Стори ми се, че Горшков се докачи, тоест не че изрази открито недоволствието си, а само погледна някак странно Ратазяев и свали ръката му от рамото си. Такова нещо не беше правил преди, душице! Впрочем има различни характери. Ето аз например при такава радост нямаше да се покажа горделивец; тъй де, скъпа моя, то понякога и по-дълбоко се поклониш, и унижение проявиш не от друго, ами в пристъп на душевна доброта, понеже ти е прекалено меко сърцето...но впрочем не е за мене думата!"Да - каза, - и парите са хубаво нещо; слава богу, слава богу!..." И после, през цялото време, докато бяхме у тях, все повтаряше: "Слава богу, слава богу!..." Жена му заръча по-изискан и по-обилен обяд.Хазайката лично им го сготви.Хазайката ни е горе-долу добра жена. А до обяда Горшков все не го сдържаше на едно място. Отбиваше се във всички стаи - и канен, и неканен. Просто влезе, усмихне се, поседне на някой стол, да каже нещо, понякога и нищо не каже - и си отиде. При мичмана даже взе картите; веднага го взеха за четвърти. Той поигра, поигра, обърйа в играта нещо съвсем глупаво, изигра три-четири ръце и се отказа. "Не - каза, - аз просто тъй, само ей тъй" - и се махна от тях. Срещна ме мене в коридора, хвана ми двете ръце, погледна ме право в очите, ама някак странно; стисна ми ръката и си отмина и все се усмихваше, като мъртъв. Жена му плачеше от радост; толкова весело беше всичко у тях, празнично. Подир малко обядваха. А след обяда той казал на жена си: "Виж какво, душко, аз малко ще полегна" - и се изтегнал на кревата. Извикал дъщеря си, сложил ръката на главичката и и дълго галил детето по главата. После пак се обърнал към жена си: "Ами Петенка?Нашият Петя, рекъл, Петенка?..."Жена му се прекръстила и му отговаря, че той нали умря. "Да, да, знам, всичко знам, Петенка е сега в царството небесно. " Жена му гледа, че той не е на себе си, че събитието го е потресло съвсе, и му казва: "Да беше поспал, миличък." - "Да, добре, аз сега...аз мъничко..." - обърнал се на другата страна, полежал малко, после пак се извърнал, искал да каже нещо. Жена му не го чула добре, попитала: "Какво има , приятелю?"А той не отговаря. Тя почакала-ех, рекла си, заспал е, и отишла за малко при хазайката. След около час се върнала - гледа, мъжът и още не се е събудил и лежи, не помръдва. Тя решила, че спи, и седнала да прави нещо. Разказва, че работила към половин час и така потънала в мисли, че даже не помни за какво е мислила, каза само, че забравила за мъжа си. Но изведнъж се сепнала от някакво тревожно чувство и преди всичко я поразила гробната тишина в стаята. Погледнала към кревата и видяла, че мъжът и лежи все в същото положение. Приближила се към него, дръпнала одеялото, гледа - а той вече изстинал - умрял, душице; умря Горшков, внезапно умря, като ударен от гръм! От какво умря - един господ знае. Бях така поразен, Варенка, че и досега не мога да се опомня. Не ми се вярва някак човек да може така внезапно да умре. Какъв нещастник, какъв клетник е този Горшков! Каква съдба, ах, какв съдба!Жена му плаче и е толкова уплашена. Момиченцето се завряло в едно кьоше. Такава суматоха е у тях; медицинско следствие ще има...такова нещо май чух. А ми е жал за него, така ми е жал! Тъжно е, като си помисли човек, че то наистина не си знаеш ни деня, ни часа...Отиваш си ей тъй, за едното чудо...


Ваш Макар Девушкин
Из "Бедни хора" Ф. М. Достоевки

4 коментара:

  1. миленов, много добър подбор на откъси напоследък. защо не издадеш няква книжка с импресии за Русия: откъси от руски автори или от чужди, но за Русия + рисунки. Без майтап, много добро ще е!

    ОтговорИзтриване
  2. Аз пък искам албум с руски шлагери. :D

    ОтговорИзтриване
  3. За теб Лили Иванова и Ала Погачова :D

    ОтговорИзтриване
  4. За мен "Доктор Иванов". :)

    ОтговорИзтриване