См(гр)ешно?

От известно време си спомням за различни пасажи, които по един или друг начин са ме вкарвали в интересни размисли и никак не смея да ги представям като пътеводител и най-достоверен поглед над живота, напротив. Самите вникавания и различни аспекти на осъзнаване на един все още незрял и млад човек, макар и непривични може би за съвремения такъв ми се сториха интересни и реших да ги поместя със скицата, която нарисувах малко, след като ги прочетох.

Той не помръдна, когато ме видя, но ме гледаше втренчено и мълчаливо, тъй както и аз него, с тази разлика, че аз го гледах с безмерно учудване, а той без ни най-малко. Напротив, сякаш прозрял ме целия до сетната черта в тия пет или десет секунди мълчание, неочаквано се усмихна и дори тихо и беззвучно се засмя и при все че смехът му бързо премина, светла весела следа от него остана върху лицето му и главно в очите, твърде ясносини, лъчисти, големи, но с отпуснати и леко подпухнали от старост клепачи и заобиколени с безброй ситни бръчици. Този негов смях ми подействува най-силно.
Мисля, че когато човек се смее, в повечето случаи ти става противно да го гледаш. Най-често в смеха на хората проличава нещо просташко, нещо, което като че ли унижава смеещия се, въпреки че той самият почти винаги не знае нищо за впечатлението, което прави. Не знае също тъй, както всички изобщо не знаят, как изглеждат лицата им, когато спят. Лицето на някой човек и когато спи, е умно, а на друг, дори да е умен, по време на сън става доста глупаво и поради това смешно. Не зная на какво се дължи: искам само да кажа, че смеещият се, както и спящият, най-често не знае нищо за лицето си. Извънредно много хора никак не умеят да се смеят.Впрочем тук няма място за умение:това е дарба и то не се създава.Създава се може би само ако човек се превъзпита, ако се развие към по-добро и надмогне лошите инстинкти в характера си: много вероятно е тогава и смехът на такъв човек да може да се подобри.Някои хора напълно се издават чрез смеха си и вие отведнъж узнавате и майчиното им мляко. Дори безспорно умният смях понякога е отвратителен. Смехът иска преди всичко искреност, а къде ти искреност у хората?Смехът иска незлобливост, а хората най-често се смеят злобно.Искреният и незлоблив смях е веселост, а къде ти веселост у хората в наше време и умеят ли те да се веселят?Веселостта на човека е най-издайническата черта, която го разкрива цял целеничък. На някой характер дълго не можете да му хванете края, ала разсмее ли се веднъж човекът от все сърце и не щеш ли, целият му характер лъсва като на длан. Само най-високо и най-благоприятно развитият човек умее да се весели открито, тоест завладяващо и добродушно. Нямам предвид умствено развитите, а характера, целокупното у човека. И тъй, ако поискате да прецените един човек и да опознаете душата му, взрете се не в това как мълчи или говори, или как плаче, или дори да се вълнува от най-благоприятни идеи, а го огледайте най-добре, когато се смее. Хубаво ли се смее един човек, значи е хубав човек. При това обърнете внимание на всички отсенки: не бива например в никакъв случай смехът на човека да ви се види глупав, колкото и да е весел и простодушен. Съзрете ли и най-малък белег на глуповатост в смеха - значи несъмнено човекът е умствено ограничен, пък ако ще и да ви засипва с идеи. Ако пък смехът на човека не е глупав, но самият човек , когато се разсмее, неизвестно защо отведнъж ви стане смешен, макар и малко дори - знайте, че той няма истинско или поне пълно собствено достойнство. Или най-сетне, ако смехът, макар да е открит, все пак, кой знае защо, ви се стори дребнаво блудкав, знайте, че човекът по природа е дребна душа и всичко благородно и възвишено, което сте забелязали преди това у него, е или преднамерено стъкмено, или несъзнателно заимствувано и по-късно този човек непременно ще се промени в отрицателен смисъл, ще се заеме с "полезното", а благородните идеи ще отхвърли без съжаление като заблуди и младежки увлечения.
Тази дълга тирада за смеха помествам тук преднамерено, като жертвувам дори хода на разказа, понеже я смятам за един от моите най-сериозни изводи от живота. И я препоръчвам особено на девойките за женене, които просто вече са готови да се омъжат за избрания човек, но все още се вглеждат в него колебливо и с недоверчивост и не могат да се решат окончателно. И нека да не се смеят на жалкия хлапак, че се бърка с нравоучения в брачния въпрос, от който бъкел не разбира. Но аз разбирам само това, че смехът е най-сигурната проба на душата. Погледнете детето: единствено децата могат да се смеят истински хубаво - и точно за това са обаятелни. Плачещото дете е отвратително за мене, а смеещото се и вселящото се е лъч от рая, откровение от бъдещето, когато човекът ще стане най-после чист и простодушен като дете. И ето че нещо детско и невероятно привлекателно проблесна и в краткотрайния смях на този старец.Веднага отидох при него.

"Юноша" Фьодор М. Достоевски