Съвсем на скоро прочетох интересен пост по случай 67 години от битката при Сталинград и с известно закъснение искам да отговоря с цитат.Достатъчно силно ми въздейства и не се сдържах да приложа текста написан от Ерих фон Манщайн.Сами вижте!
"Пътниче, кажи на спартанците, че ний тук паднахме, верни на повелята..."Тези стихове, донесли вестта за героизма на защитниците на Термопилите и смятани оттогава за песен на песните за храбростта, верността и дълга, никога няма да бъдат изсечени върху камък край Сталинград, града на Волга, в памет на жертвите от загиналата там 6-а армия.
Над забравените следи на загиналите, умрели от глад и замръзнали германски войници никога няма да бъде изправен кръст, няма да бъде положен надгробен паметник.
Но паметта за техните неописуеми страдания и смърт, за тяхната безпримерна храброст, преданост и вярност към дълга ще надживее времето, когато отдавна ще са замлъкнали триумфалните крясъци на победителите, когато ще затихнат стоновете на страдалците, а гневът на разочарованите и ожесточените ще бъде напълно забравен.
Дори тази храброст да е била напразна, дори да е била вярност към човек, който не е разбрал нейната същност и не би могъл да и отговори със същото, дори изпълнението на дълга да е водело до гибел или плен - такава служба на дълга ще остане песен на песните на германския боен дух!Оня войнишки дух, който днес вече го няма и изглежда отживелица в този век, когато може от безопасно разстояние да бъдат изпратени атомни бомби, способни да унищожат всякакъв живот.Този героизъм обаче също е достоен за овековечаване, както някога са били посветени стиховете.Жертвата може да се окаже напразна, ако е принесана в името на изгубена кауза, а верността-безсмислена, ако е била към режим. който не е бил в състоянние да я оцени.Верността към дълга може да се окаже погрешна, ако основанията и излязат фалшиви.И все пак остава етичната ценност на тези убеждения, заради която войниците на 6-та армия изминаха своя жертвен път докрай.
Но паметта за техните неописуеми страдания и смърт, за тяхната безпримерна храброст, преданост и вярност към дълга ще надживее времето, когато отдавна ще са замлъкнали триумфалните крясъци на победителите, когато ще затихнат стоновете на страдалците, а гневът на разочарованите и ожесточените ще бъде напълно забравен.
Дори тази храброст да е била напразна, дори да е била вярност към човек, който не е разбрал нейната същност и не би могъл да и отговори със същото, дори изпълнението на дълга да е водело до гибел или плен - такава служба на дълга ще остане песен на песните на германския боен дух!Оня войнишки дух, който днес вече го няма и изглежда отживелица в този век, когато може от безопасно разстояние да бъдат изпратени атомни бомби, способни да унищожат всякакъв живот.Този героизъм обаче също е достоен за овековечаване, както някога са били посветени стиховете.Жертвата може да се окаже напразна, ако е принесана в името на изгубена кауза, а верността-безсмислена, ако е била към режим. който не е бил в състоянние да я оцени.Верността към дълга може да се окаже погрешна, ако основанията и излязат фалшиви.И все пак остава етичната ценност на тези убеждения, заради която войниците на 6-та армия изминаха своя жертвен път докрай.
Вероятно някога някой истински писател ще успее да опише героизма на германската 6-та армия.Но страданията и гибелта на германските войници са прекалено свещени, за да бъдат превръщани в сензационен ужас, да се използват като източник на съмнителни разобличения или възможност за политически спор.Перото на онзи, който би искал да принесе дан в историята на тази трагедия, трябва да бъде движено от благоговение, а не от омраза.Онзи, който подобно на мен е участвал в Сталинградската битка, намирайки се на отговорен пост-макар и отвън и без да има възможност да окаже някакво влияние върху нея-онзи, в чиито гърди бие сърцето на войник, не би осквернил с празни думи смъртния път на героите от Сталинград.На тази трагедия не съответстват нито гръмките фрази нито фалшивия глас на омразата.Авторът ще се задоволи с обективно изложение на онова, което би могъл да каже от своя гледна точка и което би могъл да оцени реалистично.Той ще предостави крайната присъда на историята,уверен, че тя ще бъде справедлива най-малко към ония, които изминавайки този горчив път,също бяха сигурни, че историята ще осъди заблудите, грешките и пропуските, но и че ще прокълне само ония, които са нарушили повелята за вярност, която би трябвало да спазва и онзи, който изисква нейното изпълнение.
Не бих се заел да описвам страданията и сраженията на 6-та армия, в които служебният ми дълг ми попречи да участвам.Тук няма да засягам човешката страна натрагедията,страданията,отчаянието или ожесточението и смъртта на тези хора;страха, грижите и скръбта на близките им през онези дни.Но не защото аз, моите другари, както и всички които тогава се сражаваха за спасението на 6-та армия, не осъзнавахме всекидневно и всекидневно тези ужаси.Освен онези, които тогава вървяха по жертвения път при Сталинград, и техните скъпи близки в родината, никой не бе преживял, нито изстрадал човешката страна на тази трагедия така дълбоко както нас, докато до последна възможност се опитвахме да помогнем на нашите другари.
Ерих фон Манщайн
