Колко му трябва на човек да се размърда и да посети места, по които е странствал със съученици и е скицирал автентични и прекрасно изградени архитектури. Някои полазени от бръшлян и изоставени, но с друга, по-самоволна красота. Кътчета, които дори аз не бях забелязвал преди и пътеки, по които не бях минавал.
Този път старият Пловдив за мен беше някакси различен и аз съответно осъзнато или не го погледнах от различен ъгъл.
Пълноценни и скъпоценни моменти със скъпоценни хора и бонус моята хрема, която постоянно ми напомняше за себе си. Това не успя да помрачи обиколката ни по улиците на старото Филибе и някакси засили не носталгията по многобройните ми пленери тук, а желанието ми да идвам по-често. Както и ме посъветва моят приятел от детинство Мирослав.Като посетихме и хотела, в който той вече е главен готвач много ме впечатли мястото с прекрасната си градина. Тя дори ми се стори идеална за някои сцени от проекта LOVE.NET, за който тепърва ще споделям развития и впечатления.
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване