Gone with the dream

Човешко

18-ти септември

Душице Варвара Алексеевна,

Днешния ден в нашата къща се случи безкрайно тъжно,съвсем необяснимо и неочаквано събитие. Нашият клет Горшков(трябва да ви кажа душице) го оправдаха напълно. Решението било излязло отдавна, а днес той ходил да чуе окончателната резолюция.делото му приключило твърде щастливо за него. Каквато там вина имал за нехайство и недоглеждане - всичко му опростили напълно. Присъдили да се изземе в негова полза от търговеца бая голяма сума пари, тъй че и положението му е вече къде по-добро, и честта му е измита от петното, и всичко потръгна - с една дума, доживя най-пълно изпълнение на желанието си.Прибра се той днес в три часа. Не изглеждаше никак добре, пребледнял като платно, устните му треперят, а той се усмихва - прегърна жена си, децата. Ние отидохме всички вкупом да го поздравим. Той много се трогна от постъпката ни.Кланяше се на всички страни, стисна на всеки по няколко пъти ръката. На мене даже ми се стори, че като да беше пораснал и се поизправил, че и очите му май вече не сълзят. Толкова беше развълнуван горкият. Две минути не го сдържаше на едно място;взимаше каквото му паднеше, после пак го оставяше, все току се усмихваше и се кланяше, сядаше, ставаше, пак сядаше, един господ знае какво приказваше - "честта ми-вика, - моята чест, доброто ми име, децата ми" - и как само го казваше!Даже заплака. И от нас повечето се просълзиха. Ратазяев, изглежда, искаше да го окуражи и му рече: "Топли ли те, драги, честта, щом не слагаш залък в уста; парите, драги, парите са най-важното; за тях трябва да благодарите на бога!" - и взе, че го потупа по рамото. Стори ми се, че Горшков се докачи, тоест не че изрази открито недоволствието си, а само погледна някак странно Ратазяев и свали ръката му от рамото си. Такова нещо не беше правил преди, душице! Впрочем има различни характери. Ето аз например при такава радост нямаше да се покажа горделивец; тъй де, скъпа моя, то понякога и по-дълбоко се поклониш, и унижение проявиш не от друго, ами в пристъп на душевна доброта, понеже ти е прекалено меко сърцето...но впрочем не е за мене думата!"Да - каза, - и парите са хубаво нещо; слава богу, слава богу!..." И после, през цялото време, докато бяхме у тях, все повтаряше: "Слава богу, слава богу!..." Жена му заръча по-изискан и по-обилен обяд.Хазайката лично им го сготви.Хазайката ни е горе-долу добра жена. А до обяда Горшков все не го сдържаше на едно място. Отбиваше се във всички стаи - и канен, и неканен. Просто влезе, усмихне се, поседне на някой стол, да каже нещо, понякога и нищо не каже - и си отиде. При мичмана даже взе картите; веднага го взеха за четвърти. Той поигра, поигра, обърйа в играта нещо съвсем глупаво, изигра три-четири ръце и се отказа. "Не - каза, - аз просто тъй, само ей тъй" - и се махна от тях. Срещна ме мене в коридора, хвана ми двете ръце, погледна ме право в очите, ама някак странно; стисна ми ръката и си отмина и все се усмихваше, като мъртъв. Жена му плачеше от радост; толкова весело беше всичко у тях, празнично. Подир малко обядваха. А след обяда той казал на жена си: "Виж какво, душко, аз малко ще полегна" - и се изтегнал на кревата. Извикал дъщеря си, сложил ръката на главичката и и дълго галил детето по главата. После пак се обърнал към жена си: "Ами Петенка?Нашият Петя, рекъл, Петенка?..."Жена му се прекръстила и му отговаря, че той нали умря. "Да, да, знам, всичко знам, Петенка е сега в царството небесно. " Жена му гледа, че той не е на себе си, че събитието го е потресло съвсе, и му казва: "Да беше поспал, миличък." - "Да, добре, аз сега...аз мъничко..." - обърнал се на другата страна, полежал малко, после пак се извърнал, искал да каже нещо. Жена му не го чула добре, попитала: "Какво има , приятелю?"А той не отговаря. Тя почакала-ех, рекла си, заспал е, и отишла за малко при хазайката. След около час се върнала - гледа, мъжът и още не се е събудил и лежи, не помръдва. Тя решила, че спи, и седнала да прави нещо. Разказва, че работила към половин час и така потънала в мисли, че даже не помни за какво е мислила, каза само, че забравила за мъжа си. Но изведнъж се сепнала от някакво тревожно чувство и преди всичко я поразила гробната тишина в стаята. Погледнала към кревата и видяла, че мъжът и лежи все в същото положение. Приближила се към него, дръпнала одеялото, гледа - а той вече изстинал - умрял, душице; умря Горшков, внезапно умря, като ударен от гръм! От какво умря - един господ знае. Бях така поразен, Варенка, че и досега не мога да се опомня. Не ми се вярва някак човек да може така внезапно да умре. Какъв нещастник, какъв клетник е този Горшков! Каква съдба, ах, какв съдба!Жена му плаче и е толкова уплашена. Момиченцето се завряло в едно кьоше. Такава суматоха е у тях; медицинско следствие ще има...такова нещо май чух. А ми е жал за него, така ми е жал! Тъжно е, като си помисли човек, че то наистина не си знаеш ни деня, ни часа...Отиваш си ей тъй, за едното чудо...

Ваш Макар Девушкин

Из "Бедни хора" Ф. М. Достоевки

67 години от битката при Сталинград-какво трябва да помним!

Съвсем на скоро прочетох интересен пост по случай 67 години от битката при Сталинград и с известно закъснение искам да отговоря с цитат.Достатъчно силно ми въздейства и не се сдържах да приложа текста написан от Ерих фон Манщайн.Сами вижте!

"Пътниче, кажи на спартанците, че ний тук паднахме, верни на повелята..."

Тези стихове, донесли вестта за героизма на защитниците на Термопилите и смятани оттогава за песен на песните за храбростта, верността и дълга, никога няма да бъдат изсечени върху камък край Сталинград, града на Волга, в памет на жертвите от загиналата там 6-а армия.

Над забравените следи на загиналите, умрели от глад и замръзнали германски войници никога няма да бъде изправен кръст, няма да бъде положен надгробен паметник.
Но паметта за техните неописуеми страдания и смърт, за тяхната безпримерна храброст, преданост и вярност към дълга ще надживее времето, когато отдавна ще са замлъкнали триумфалните крясъци на победителите, когато ще затихнат стоновете на страдалците, а гневът на разочарованите и ожесточените ще бъде напълно забравен.
Дори тази храброст да е била напразна, дори да е била вярност към човек, който не е разбрал нейната същност и не би могъл да и отговори със същото, дори изпълнението на дълга да е водело до гибел или плен - такава служба на дълга ще остане песен на песните на германския боен дух!Оня войнишки дух, който днес вече го няма и изглежда отживелица в този век, когато може от безопасно разстояние да бъдат изпратени атомни бомби, способни да унищожат всякакъв живот.Този героизъм обаче също е достоен за овековечаване, както някога са били посветени стиховете.Жертвата може да се окаже напразна, ако е принесана в името на изгубена кауза, а верността-безсмислена, ако е била към режим. който не е бил в състоянние да я оцени.Верността към дълга може да се окаже погрешна, ако основанията и излязат фалшиви.И все пак остава етичната ценност на тези убеждения, заради която войниците на 6-та армия изминаха своя жертвен път докрай.

Вероятно някога някой истински писател ще успее да опише героизма на германската 6-та армия.Но страданията и гибелта на германските войници са прекалено свещени, за да бъдат превръщани в сензационен ужас, да се използват като източник на съмнителни разобличения или възможност за политически спор.Перото на онзи, който би искал да принесе дан в историята на тази трагедия, трябва да бъде движено от благоговение, а не от омраза.Онзи, който подобно на мен е участвал в Сталинградската битка, намирайки се на отговорен пост-макар и отвън и без да има възможност да окаже някакво влияние върху нея-онзи, в чиито гърди бие сърцето на войник, не би осквернил с празни думи смъртния път на героите от Сталинград.На тази трагедия не съответстват нито гръмките фрази нито фалшивия глас на омразата.Авторът ще се задоволи с обективно изложение на онова, което би могъл да каже от своя гледна точка и което би могъл да оцени реалистично.Той ще предостави крайната присъда на историята,уверен, че тя ще бъде справедлива най-малко към ония, които изминавайки този горчив път,също бяха сигурни, че историята ще осъди заблудите, грешките и пропуските, но и че ще прокълне само ония, които са нарушили повелята за вярност, която би трябвало да спазва и онзи, който изисква нейното изпълнение.

Не бих се заел да описвам страданията и сраженията на 6-та армия, в които служебният ми дълг ми попречи да участвам.Тук няма да засягам човешката страна натрагедията,страданията,отчаянието или ожесточението и смъртта на тези хора;страха, грижите и скръбта на близките им през онези дни.Но не защото аз, моите другари, както и всички които тогава се сражаваха за спасението на 6-та армия, не осъзнавахме всекидневно и всекидневно тези ужаси.Освен онези, които тогава вървяха по жертвения път при Сталинград, и техните скъпи близки в родината, никой не бе преживял, нито изстрадал човешката страна на тази трагедия така дълбоко както нас, докато до последна възможност се опитвахме да помогнем на нашите другари.

Ерих фон Манщайн

Стереоскопично и леко различно

Направих първи опити в сферата на 3D изображенията или по-точно стереоскопични видими със необходимите за това стерео очила.Една още по-необятна материя, но все по-често приковаваща вниманието ми.

Разработваме анимационен филм, който има голяма вероятност да бъде направен за 3D кино, но за него ще говоря повече, като му дойде времето.

Ето един пример в кратка секвенция и статично изображение.За да усетите ефекта разбирасе са нужни необходимите 3D очила.

И едно допълнение, което не е за 3D, но определено оправда очакванията ми за Vue и невероятните среди, които може да създава!

Източни прогреси

Намерих за удачно да споделя няколко момента описващи интересни факти от източния фронт в книгата "Проиграни победи"

Ние не се бавехме дълго с търсенето на места за квартируване.Във Франция на всяка крачка имаше малки и големи замъци.На изток малките дървени къщички не привличаха с нищо, особено като се има предвид, че там винаги присъстваха дребни "домашни животинки".

Един път мъчително бавно се движехме в състава на колона от 3 мотодивизии по тесен път, който не ни даваше никаква възможност за изпреварване.Движехме се в плътен облак от прах.Пред радиатора виждахме единствено силуета на предната кола или стоповете и, които предвидливо се включваха, когато трябва.При кръстовището до едно от селата се бе създало задръстване.Облакът прах се слегна и бавно се разсейваше.Пред нас видяхме две съветски бронирани коли.Те вече отдавна, без нищо да подозират, се движеха в нашата колона.За наше щастие техните екипажи, забелязали къде се намират, бяха шашнати не по-малко от нас.Ако бяха проявили съобразителност, можеха да открият огън по нас с всичките си оръжия.Обаче те с виещи мотори свърнаха наляво и отпрашиха по страничния път.

Следващият път, при една ужасяваща жега, черни от праха като негри, страховито уморени, ние пристигнахме в щаба на 8-а танкова дивизия.Докато командирът ни докладваше обстановката, офицерът от щаба на дивизията майор Берендсен, между другото бивш прекрасен офицер от танковите войски , ми подаде бутилка с френски коняк в кофичка с лед.Откъде можеше в такава жега да се намери лед?каза се, че сапьорната рота, строейки нов подход към моста, разкопала голям хълм, който всъщност бил засипана с пръст ледена планина-складът с лед на млечната ферма.Вероятно конякът никога не ми е бил толкова вкусен, както тогава.

Няколко дни по-късно пътувахме през обгърнатото от адски пламъци градче Солци.Изведнъж от гъстия дим право пред нашия автомобил се появи някакъв руснак.Той влачеше малка каручка, натоварена със сандъчета, в които блестяха половинлитрови бутилки водка, происведена в държавния спиртен завод.Очевидно той ги бе "спасил" от държавния склад и решил, че ще е полезно, ако плати и на нас нужния данък във вид на сандъче водка.Рядко ни бяха оказвали такъв възторжен прием при нашите завръщания в КП, както когато докарахме тези бутилчици с водка и ги раздадохме.Трудно е да си представи човек каква голяма роля имат тези малки радости по време на фронтовия живот.

Ерих фон Манщайн

Disposable drawings

Наскоро попаднах на една отдавна търсена от мен книга - "Проиграни победи" на фелдмаршал Ерих Фон Манщайн, или както я знаех от по-рано "Изгубени победи". Един уникален разказ за Втората световна война през погледа на един от най-талантливите военни стратези, които световната военна история помни.

Рисунка от 2001-ва

Спомням си преди години, когато в търсене на военна литература и достоверни източници на информация за развитието на бойните действия и политическите взаимоотношения между враждуващите страни, винаги попадах на записки и описания на съветски генерали или американски писатели. Разбира се има голяма доза истина в много от техните разкази и оценки, но без съмнение едните повлияни от болшевишкия диктат, а другите от обичаен еврейски натиск и зависимост, преувеличават и не по-малко изкривяват историческите факти. Свикнали сме да гледаме и слушаме обичайните истории от филмите на BBC, Discovery, History Channel и др. Никога не е трудно да предвидим до къде ни водят те и кой ще бъде обичайния "the bad guy" нали?

Рисунки 2001-ва/2002-ра

Реших да се върна към една моя история в картинки от преди почти 10 години, която изрисувах и вместих мой текст, базиран на различни литературни източници. Тогава разбира се, не бях чел "Изгубени победи", но от тук от там се опитвах да не се влияя от червената литература или да извличам моменти, които носят достоверна информация и съвпадат с други източници описващи по-важните сражения.Спомних именно какво ме провокира и не като историк , а като художник да мина през интересните събития и да изградя мои композиции, които могат да бъдат възприети дори като кадри от филм или просто композиции и изображения неповлиани от други документални филми.Без възвеличавам или принизявам някоя от враждуващите страни просто исках да го направя, като интерес към съвършената стратегия на Вермахта , който независимо от медийните публикации и манипулации заслужава своето уважение!

Рисунка 2001-ва

Рисунка 2002-ра

Последната която направих , след като прочетох историята на Манщайн за Полската кампания

24.01.2010

Attitude

Remember how the good moments used to taste

Like they always do

There's no time to waste